м |
|
| (5 промежуточных версий не показаны.) |
| Строка 1: |
Строка 1: |
| - | {{Остатье
| + | #redirect [[:ej:Тырновский церковный собор 1360 г.]] |
| - | | ТИП СТАТЬИ = 1
| + | |
| - | | АВТОР1 = Л.Гроервейдл
| + | |
| - | | АВТОР2 =
| + | |
| - | | АВТОР3 =
| + | |
| - | | СУПЕРВАЙЗЕР =
| + | |
| - | | ПРОЕКТ =
| + | |
| - | | ПОДТЕМА =
| + | |
| - | | КАЧЕСТВО =
| + | |
| - | | УРОВЕНЬ =
| + | |
| - | | ДАТА СОЗДАНИЯ =24/11/2012
| + | |
| - | | ВИКИПЕДИЯ =
| + | |
| - | | НЕОДНОЗНАЧНОСТЬ =
| + | |
| - | }}{{Заготовка_раздела}}
| + | |
| - | [[Файл:Tsarevets in February.jpg|right|thumb|250px|Поглед към [[Царевец]] отвисоко]] | + | |
| - | [[File:Tsarevets zvuk i svetlina.jpg|thumb|250px|Аудио-светлинен спектакъл "Звук и светлина"]]
| + | |
| - | [[File:Sarah-Theodora of Bulgaria.jpg|thumb|250px|Сара (Теодора), българска царица]]
| + | |
| - | '''Третият Търновски църковен събор от 1360 г.''' е [[поместен събор]] на [[БПЦ]] по времето на [[Втората българска държава]]. Това е третият поместен църковен събор провел се в [[Търново]] във времето, когато този град е столица на [[България]].
| + | |
| - | | + | |
| - | В [[Българска историография|българската историография]] до [[Освобождение]]то (така смятал и [[Евгений Голубински]]) се е считало, че средновековните църковни събори в Търноград са били 2 - през [[13 век]] по времето на цар [[Борил]] (насочен срещу [[богомили]]те) и в средата на [[14 век]] по времето на цар [[Иван Александър]], насочен срещу еврейската ерес и учението на [[адамити]]те и [[варлаамити]]те.
| + | |
| - | | + | |
| - | [[Васил Златарски]], въз основа на [[житие на свети Яша|житието на свети Яша]], оборва това тълкувание и мнение и ясно посочва и разграничава 2, при това последователни, Търновски църковни събора, проведени през 1350-те год. в тогавашната столица на българското царство. <ref>{{cite book |last= Златарски |first= Васил |authorlink= Васил Златарски |title= България през XIV и XV век, стр. 144-148 |year= 2005 |publisher= Изток-Запад, ISBN 954-321-172-8}}</ref>
| + | |
| - | | + | |
| - | == Причини ==
| + | |
| - | Причината за твърде бързото свикване на нов още по-тържествен и пищен събор от първия и то в рамките само на няколко години ще да е била сериозна споделя Златарски. Житието на св. Яша указва, че евреите надявайки се на покровителството на царицата [[Сара (Теодора)]], която произлизала от тяхното племе се осмелили да хулят иконите и Богородица, както и църквата и принасяните в нея жертви. Също така безчестили и свещениците, подигравали се с монасите, позволявали си и други безчинства. Според Златарски не това, т.е. тази външна манифестация на чувства е причина за свикването на висшия църковен форум, а тяхното учение на [[жидовствуващи]]те, което явно е преценено като особено опасно за устоите на държавата и църквата.
| + | |
| - | | + | |
| - | Ето как предава [[житие на свети Теодосий|житието на св. Теодосий]] за тези чрезвичайни причини: {{цитат|Лукавият и неблагодарен еврейски род някога се вдигнал срещу създалия го Бог. Понеже юдеите първи се явили противници Божии, почнали да всяват нечестивост, избили пророците, които проповядвали за пришествието на Сина Божи, а по-сетне и на самия Спасител, въстанали и дори до кръст стигнали. Затова пък и Бог им отнел своето достояние, т.е. царството, светителството, пророците, помазанието, с една реч всичко законно, и ги [[Юдейско-римски войни|предал на римския народ за разнебитване]]. Оттам те се пръснали по цялата Вселена и така ще си останат до края на света - във вечно изгнание. Те пък окаменели и без да разбират това, що е казал, одързостили се да хулят иконата на Господа нашего Иисуса Христа и на пречистата му майка пресветая Богородица. И не само честните икони, но и божествените храмове и принасянето на жертви в тях безсрамно хулели и унищожавали. Нещо повече - благославяли, което не е пристойно да се предаде написано, още и свещениците безчестили, монасите хокали и правели много други неприятни работи. Вината за всичко това, което правили, и че се одързостявали на всичко беззаконно и нечестиво била в това, че се надявали на царицата, която била от техния род, ... но се излъгали в своето начинание.|}}
| + | |
| - | | + | |
| - | == Развитие ==
| + | |
| - | Като чул това, ревнителят на благочестието, блаженият [[Теодосий Търновски]], веднага взел служителя си Роман едноправий и отишъл при царя. Като се срещнал с царя насаме, останал с него, подробно му изложил всички беззакония на юдейските начинатели и каква голяма злоба юдеите достигнали, и такава ревност подигнал в царя, че той без да отлага много, веднага заповядал скоро да се свика събор, понеже твърде много се посрамил от добродетелния мъж, от когото на драго сърце възприемал всичко като говорел и във всичко се стремял да подражава на неговата ревност. Но добрият ревностен цар не останал доволен и от това, а възбудил и в царицата подобна божествена ревност, а така също и в патриарха.
| + | |
| - | | + | |
| - | == Форумът ==
| + | |
| - | По царско повеление се събрал събор на който сам председателствал царят със синовете си Шишман и Асен в съградената от него нова палата. На събора присъставали:
| + | |
| - | # патриарх [[Теодосий II]];
| + | |
| - | # митрополитите Доротей Преславски, Протойерон Дръстърски Захарий, Лазар Овчеполски, Партений Ловчански, Мануил Пловдивски, Леонтий Средички, Яков Мадатски;
| + | |
| - | # епископ Доротей;
| + | |
| - | # Йоаникий архимандрит на Великата лавра "Св. 40 мъченици" и
| + | |
| - | # много добродетелни старци, които били дошли с блажения Теодосий от Килифаревската пустиня и
| + | |
| - | # много други монаси от различни манастири;
| + | |
| - | | + | |
| - | == Решение ==
| + | |
| - | Съборът провъзгласил едногласно православната вяра, че еднородното Божие слово е приело нашата плът от "девически кровей Богоматери", че Той е съвършен Бог и съвършен човек заради нашето спасение и че ако някой не се покланя на въплатения Христа Бога и неговата майка, изписани на иконата по човешки, ще бъде проклет и с неверните заедно ще бъде осъден. Съборът проклел не само еврейските ереси, но и скверното и богомерзко богомилство, сиреч месалианската ерес, още новопоявилата се Варлаамова и Акиндинова ерес и нейните служители и последователи били проклети и отсъдили далеч от българските предели да бъдат изгонени. Оттогава българската земя се очистила от плевели, а благочестивата само вяра засияла повече от слънцето.
| + | |
| - | | + | |
| - | == Присъди ==
| + | |
| - | Житието на св. Теодосий предава, че благоверният цар Иван Александър заповядал да се подложат хулителите евреи на всичките строги изтезания по закона и повинните да се намерят и да се предадат на смърт. Обаче, тъй като бил човеколюбив, променил смъртта на живот и казнил само техните главатари, а на другите било заповядано да не хулят занапред. Един от тях, не по негово желание, а от страх пред смъртта, се обърнал като се покаял и примолил на свещения събор, и благочестивият цар наредил той да бъде приет в светата непорочна и чиста вяра. По решение на събора той бил приет и прогласен и се покръстил во имя Отца и Сина и Св. Духа, и изповядал пред събора сина Божия и Христос Бог, и бил причислен към Христовото непорочно стадо.
| + | |
| - | | + | |
| - | Другите двама негови приятели, които не пожелали да преминат към истинската светлина и да се просветят, и пожелали да си останат в мрака на своето безчестие, били предадени на смърт. Докато ги водели на смърт, хорското внимание било насочено към тях и се събрал много народ със силна глъчка. Единият бил убит и изхвърлил своята скверна душа. Другият бил откаран и му отрязали езика, понеже високо говорел неправди, и бил напъхан в лъжливата му уста, а после му отрязали и ушите, защото не слушал добре Божия закон.
| + | |
| - | | + | |
| - | == Свършекът ==
| + | |
| - | Пак според житието на св. Теодосий, с постановление на царя, патриарха и целия събор след това била написана една грамота за знание и утвърждаване на другите градове които ще дойдат по-сетне, за да не би и някой поради някаква причина да се одързости срещу истинската и благочестива наша вяра, че те евреите са от Бога осъдени на робство между всичките народи и по този начин трябва да си останат роби, а не властители, защото господ ги е поразил и на вечно унижение ги е предал. Като постановил това, блестящият събор удържал бляскава победа, свършекът бил подписан с червени царски писмена и подпечатан с царски печат в лето 6868 (1360 г.) И така всеки си отишъл в своята страна и благочестивите били обзети от голяма радост, а [[Богоборство|богоборците]] евреи - от голям [[срам]].
| + | |
| - | | + | |
| - | Божественият Теодосий, предава житието, като действал самоотвержено, възбудил божествена ревност в царицата, архиереите и целия църковен прочот и удържал бляскава победа над враговете Божии. Като някой храбър войвода, който излиза на война, побеждава, разпръсва и в бягство обръща своите врагове, така и той победил всичките богопротивни начинатели, сияещ се върнал в своето жилище и отново се предал на ... безмълвие.
| + | |
| - | | + | |
| - | == Источники и ссылки ==
| + | |
| - | * [http://bg.wikipedia.org/wiki/Търновски_църковен_събор_от_1360_г. Статья "" в болгарском разделе Википедии]
| + | |
| - | | + | |
| - | <references />
| + | |
| - | | + | |
| - | [[Категория:История евреев в средневековье]]
| + | |
| - | [[Категория:Преследования евреев]]
| + | |
| - | [[Категория:История евреев по странам]]
| + | |
