Бенадов, Хаим

Вы находитесь на сайте "Архив статей из ЭЕЭ и статей на еврейские темы из Википедии"

(Различия между версиями)
Перейти к: навигация, поиск
(Перенаправление на ej:Бенадов, Хаим)
 
(12 промежуточных версий не показаны.)
Строка 1: Строка 1:
-
{{Остатье| ТИП СТАТЬИ  = 1
+
#redirect [[:ej:Бенадов, Хаим]]
-
| АВТОР1 = Л.Гроервейдл
+
-
| АВТОР2 =
+
-
| АВТОР3 =
+
-
| СУПЕРВАЙЗЕР =
+
-
| ПРОЕКТ =
+
-
| ПОДТЕМА =
+
-
| КАЧЕСТВО  =
+
-
| УРОВЕНЬ  =
+
-
| ДАТА СОЗДАНИЯ  =12.10.2011
+
-
| ВИКИПЕДИЯ =
+
-
| НЕОДНОЗНАЧНОСТЬ  =
+
-
}}  {{Заготовка_раздела}}
+
-
[[Файл:HaimBenadov.JPG|250px|right|thumb|Хаим Бенадов с сыном и внучкой]]
+
-
'''Бенадов, Хаим''' - болгарский писатель и общественный деятель еврейского происхождения.
+
-
 
+
-
 
+
-
<!--
+
-
СЕГА ТОЙ ЩЕШЕ ДА Е НА ЦЯЛ ЕДИН ВЕК
+
-
Джеки Бенадов 12.07.2008 23:37
+
-
 
+
-
 
+
-
 
+
-
 
+
-
 
+
-
“Така си минава световната слава”,споменава в един свой хумористичен разказ, баща ми, без сам да подозира,че когато разказва преди близо 3 десетилетия пред микрофона истории от своя живот, времето ще се изтъркули, за да станат днес 100-години от рождението му. Цял един век.
+
-
 
+
-
 
+
-
 
+
-
100 години от рождението на Хаим Бенадов,  
+
-
 
+
-
виден български писател и общественик
+
-
 
+
-
+
-
 
+
-
+
-
 
+
-
                                                                         
+
-
 
+
-
                                        СЕГА ТОЙ  ЩЕШЕ  ДА  Е  НА  ЦЯЛ  ЕДИН  ВЕК                             
+
-
 
+
-
+
-
 
+
-
+
-
 
+
-
  “Така си минава световната слава”,споменава в един свой хумористичен разказ, баща ми, без сам да подозира,че когато разказва преди близо 3 десетилетия пред микрофона истории от своя живот, времето ще се изтъркули, за да станат  днес  100-години от рождението му.
+
-
 
+
-
  Цял един век.
+
-
 
+
-
  Звучи невероятно.Като че ли е било вчера.
+
-
 
+
-
  Ето ги пред детския ми поглед засмените лица на 
+
-
 
+
-
на ятото“стършели”, в новосъздаденият сатиричен вестник “Стършел”. Младите ентусиасти-хумористи се борят с недъзите на Нова България.
+
-
 
+
-
  Димитър Чавдаров-Челкаш е главeн редактор на вестника.
+
-
 
+
-
  Един от заместниците му е - Хаим Бенадов, който заедно с колегите си, Валери Петров, Христо Ганев, Петър Незнакомов,Ангел Тодоров, карикатуристите Никола Мирчев, Стоян Венев, и  други, ползват жилото на сатирата, дамгосват непорядките на времето.
+
-
 
+
-
  Влиза  Главният-Челката.     
+
-
 
+
-
  С добродушната усмивка и неизменното тъмносиньо таке на ранно олисялата му глава.  Не му е лесна работата.Срещи в ЦК на Партията, дърпане на ушите по Червенково време, заплахи за критика на “наши другари”...Как да се устои? И да се оцелее в онова време,особено в попрището на градивната сатира.
+
-
 
+
-
  В съседната стая в редакцията на вестник “Стършел”, която се подвизава на улица “Добруджа”, до днешния Руски клуб “Крим” в София ,се чува гласa на неповторимия, талантлив сатирик ,”Езоп на съвремието”, Радой Ралин. За своята гражданска позиция и откровеност, по-късно, по Живково време, авторът на сборника епиграми “Люти чушки”,  илюстриран от карикатуриста Борис Димовски, Ралин, е с “подлютена” жизнената кариера. И дълги години  ближе “люти  рани”…
+
-
 
+
-
 
+
-
 
+
-
Тук е и Борис Априлов - Ахото, който остава да живее в помещението на редакцията, след преместването й в Комбината “Димитър Благоев”. Страстен обожател  на морето ,той си отиде без време, покосен от коварната болест,с тъжен взор, но не в Черно, а в Средиземно море , далеч от хоризонта на родината , в Израел.                                                            Не пропускам и Бай Ангел Тодоров, другият Зам. главен  на  “Стършел”, когото съпътстват невероятни куриозни случки.
+
-
 
+
-
  Разказват за него,как веднъж в кафенето на писателите,на ул.“Ангел Кънчев” в София, попитал наобиколилите го младоци-интелектуалци , как се казва онова цвете, с жълтичко в средата и бели листенца отстрани.
+
-
 
+
-
  “Маргаритка”-всички извикали и в един глас. Тогава
+
-
 
+
-
Бай Ангел, които обичал да черпи, щракнал с пръсти и извикал на сервитьорката: “Маргаритке , я донеси още четири  кафета...”
+
-
 
+
-
  Отсъства от земния хоризонт и младият тогава хуморист, Доната-Васил Цонев или Дон Базилио. Виждам го като днес, седнал на стол върху масата, в Дома на журналистите в Банкя , с чадър над главата, изпълняващ стари градски шлагери.
+
-
 
+
-
  Къде сте сега стари приятели на Бай Хаим, както му казваха фамилиарно - Иван Аржентински, Иван Мартинов, Арманд Барух, Камен Калчев, Джагара, Орлин Василев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Салис Таджер, Бай  Яко Молхов, Димитър Ангелов, Ничко Бенбасат, Гриша Островски, Моис Бениеш...
+
-
 
+
-
  Да изброявам ли още?
+
-
 
+
-
                                                   
+
-
 
+
-
  Единствено оставените спомени и литературното наследство на тези творци ни сещат,че те са били съвременици на XX век /някои доживяха и творят в  XXI век/,че са горяли с радостите и мъките изкуството. 
+
-
 
+
-
  Тежко и да пишеш и да говориш за собствения си баща.
+
-
 
+
-
  Изпитваш  на моменти вина за недоизказани думи, за недоказана синовна обич, за пропуснати мигове…
+
-
 
+
-
  Още по-трудно е, когато възкресяваш епизоди от съвместния ти живот с него, с човека, учил те на честност, доброта и хуманност, творец оставил следа в българската културa . 
+
-
 
+
-
И не изличавам от съзнанието си  думите му: “Направи добро и го хвърли зад гърба си...”
+
-
 
+
-
Джеки Бенадов
+
-
Яфо-Тел Авив
+
-
 
+
-
-->
+
-
== Источники ==
+
-
* Хаим Бенадов. Жива памет: мемоари. София, Български писател, 1982
+
-
* http://www.global-report.com/levin/a285914-сега-той-щеше-да-е-на-цял-един-век
+

Текущая версия на 22:17, 30 мая 2013

  1. redirect ej:Бенадов, Хаим
Источник — «http://www.jearc.info/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2,_%D0%A5%D0%B0%D0%B8%D0%BC»
Личные инструменты
 

Шаблон:Ежевика:Рубрики

Навигация