Тырновский церковный собор 1360 г.

Вы находитесь на сайте "Архив статей из ЭЕЭ и статей на еврейские темы из Википедии"

Версия 15:16, 25 ноября 2012

Этот раздел не завершён. Вы поможете проекту, исправив и дополнив его.

Третий Тырновский церковный собор от 1360 г. - поместный собор болгарской православной церкви во времена Второй Болгарской державы. Это был третий поместный церковный собор, проведённый в Тырново во время, когда этот город был столицей Болгарии. Среди прочего, принял ряд антиеврейских постановлений.

В Болгарской историографии до освобождения от турок считалось, что средновековых церковных соборов в Тырнограде было 2 - в 13 веке во времена царя Борила (направленный против богомилов) и в середине 14 века во времена царя Ивана Александра, направленный против еврейской ереси и учения адамитов и варлаамитов.

Васил Златарски, основываясь на житие святого Яши, опроверг это толкование и мнение и ясно показал и разграничил два, при том последователных, Тырновских церковных собора, проведённых после 1350-го года в тогдашней столице Болгарского царства. ^[1]

Причины

Причиной слишком быстрого проведения нового, более торжественного и пышного собора после первого, в течение всего нескольких лет была серьезный, утверждает Златарски. Житие святого Яши показывает, что евреи, надеясь на покровительство царицы Сары (Теодоры), которая была из их племени, осмелились хулить иконы и богородицу, как и церковь, и приносимые в ней жертвы. Они также бесчестили и священников, насмехались над монахами и позволяли себе другие бесчинства. По Златарскому, не это, то есть, внешнее проявление чувств является причиной для созыва высшего церковного форума, а их учение жидовствующих, которое, по-видимому, считалось особенно опасными для основы церкви и государства.

Вот как передает житие святого Феодосия те чрезвычайные причины:

Лукавый и неблагодарный еврейский род никогда не шёл навстречу создавшему его Богу. Напротив, евреи впервыми появились противниками Бога, начали всякую нечестивость, убивали пророков, которые проповедовали пришествие Сына Божия, и, наконец, и на самого Спасителя, восстали и даже до креста дошли. За это и Бог у них отнял своё достояние, т. е. Царство, святительство, пророков, помазание, с одной речи всё законно, и предал римскому народу на поражение. Оттуда они распространились по всей вселенной, и будут оставаться так до конца мира - в вечном изгнании. Они даже окаменели и без понимания того, что только что сказал, дерзнули хулить иконы Господа нашего Иисуса Христа и его пречистой матери пресвятой Богородицы. И не только честные иконы, но и божественные храмы и жертвоприношения в них бесстыдно хулили и уничижали. Более того - благословляли то, что непристойно согласно написанному, еще и священников бесчестили, монахов ругали и сделали много других неприятных дел. Вину за все, что делали, и что дерзали на всякое беззаконное и нечестивое, что надеялись на царицу, которая была из их рода ... Но они обманулись в своем начинании.

Развитие

Като чул това, ревнителят на благочестието, блаженият Теодосий Тырновски, веднага взел служителя си Роман едноправий и отишъл при царя. Като се срещнал с царя насаме, останал с него, подробно му изложил всички беззакония на юдейските начинатели и каква голяма злоба юдеите достигнали, и такава ревност подигнал в царя, че той без да отлага много, веднага заповядал скоро да се свика събор, понеже твърде много се посрамил от добродетелния мъж, от когото на драго сърце възприемал всичко като говорел и във всичко се стремял да подражава на неговата ревност. Но добрият ревностен цар не останал доволен и от това, а възбудил и в царицата подобна божествена ревност, а така също и в патриарха.

Форумът

По царско повеление се събрал събор на който сам председателствал царят със синовете си Шишман и Асен в съградената от него нова палата. На събора присъставали:

1. патриарх Теодосий II;
2. митрополитите Доротей Преславски, Протойерон Дръстърски Захарий, Лазар Овчеполски, Партений Ловчански, Мануил Пловдивски, Леонтий Средички, Яков Мадатски;
3. епископ Доротей;
4. Йоаникий архимандрит на Великата лавра "Св. 40 мъченици" и
5. много добродетелни старци, които били дошли с блажения Теодосий от Килифаревската пустиня и
6. много други монаси от различни манастири;

Решение

Собор провъзгласил едногласно православната вяра, че еднородното Божие слово е приело нашата плът от "девически кровей Богоматери", че Той е съвършен Бог и съвършен човек заради нашето спасение и че ако някой не се покланя на въплатения Христа Бога и неговата майка, изписани на иконата по човешки, ще бъде проклет и с неверните заедно ще бъде осъден. Собор проклел не само еврейските ереси, но и скверното и богомерзко богомилство, сиреч месалианската ерес, още новопоявилата се Варлаамова и Акиндинова ерес и нейните служители и последователи били проклети и отсъдили далеч от Болгарските предели да бъдат изгонени. Оттогава Болгарската земя се очистила от плевели, а благочестивата само вяра засияла повече от слънцето.

Присъди

Житието на св. Теодосий предава, че благоверният цар Иван Александър заповядал да се подложат хулителите евреи на всичките строги изтезания по закона и повинните да се намерят и да се предадат на смърт. Обаче, тъй като бил човеколюбив, променил смъртта на живот и казнил само техните главатари, а на другите било заповядано да не хулят занапред. Един от тях, не по негово желание, а от страх пред смъртта, се обърнал като се покаял и примолил на свещения събор, и благочестивият цар наредил той да бъде приет в светата непорочна и чиста вяра. По решение на събора той бил приет и прогласен и се покръстил во имя Отца и Сина и Св. Духа, и изповядал пред събора сина Божия и Христос Бог, и бил причислен към Христовото непорочно стадо.

Другите двама негови приятели, които не пожелали да преминат към истинската светлина и да се просветят, и пожелали да си останат в мрака на своето безчестие, били предадени на смърт. Докато ги водели на смърт, хорското внимание било насочено към тях и се събрал много народ със силна глъчка. Единият бил убит и изхвърлил своята скверна душа. Другият бил откаран и му отрязали езика, понеже високо говорел неправди, и бил напъхан в лъжливата му уста, а после му отрязали и ушите, защото не слушал добре Божия закон.

Свършекът

Пак според житието на св. Теодосий, с постановление на царя, патриарха и целия събор след това била написана една грамота за знание и утвърждаване на другите градове които ще дойдат по-сетне, за да не би и някой поради някаква причина да се одързости срещу истинската и благочестива наша вяра, че те евреите са от Бога осъдени на робство между всичките народи и по този начин трябва да си останат роби, а не властители, защото господ ги е поразил и на вечно унижение ги е предал. Като постановил това, блестящият събор удържал бляскава победа, свършекът бил подписан с червени царски писмена и подпечатан с царски печат в лето 6868 (1360 г.) И така всеки си отишъл в своята страна и благочестивите били обзети от голяма радост, а богоборците евреи - от голям срам.

Божественият Теодосий, предава житието, като действал самоотвержено, възбудил божествена ревност в царицата, архиереите и целия църковен прочот и удържал бляскава победа над враговете Божии. Като някой храбър войвода, който излиза на война, побеждава, разпръсва и в бягство обръща своите врагове, така и той победил всичките богопротивни начинатели, сияещ се върнал в своето жилище и отново се предал на ... безмълвие.

Источники и ссылки

• Статья "Търновски църковен събор от 1360 г." в болгарском разделе Википедии

1. ↑ Васил Златарски България през XIV и XV век, стр. 144-148. — Изток-Запад, ISBN 954-321-172-8, 2005.