Тырновский церковный собор 1360 г.

Вы находитесь на сайте "Архив статей из ЭЕЭ и статей на еврейские темы из Википедии"

Тип статьи:	Регулярная статья
Автор статьи:	Л.Гроервейдл
Дата создания:	24/11/2012

Третият Търновски църковен събор от 1360 г. е поместен събор на БПЦ по времето на Втората българска държава. Това е третият поместен църковен събор провел се в Търново във времето, когато този град е столица на България.

В българската историография до Освобождението (така смятал и Евгений Голубински) се е считало, че средновековните църковни събори в Търноград са били 2 - през 13 век по времето на цар Борил (насочен срещу богомилите) и в средата на 14 век по времето на цар Иван Александър, насочен срещу еврейската ерес и учението на адамитите и варлаамитите.

Васил Златарски, въз основа на житието на свети Яша, оборва това тълкувание и мнение и ясно посочва и разграничава 2, при това последователни, Търновски църковни събора, проведени през 1350-те год. в тогавашната столица на българското царство. ^[1]

Содержание 1 Причини 2 Развитие 3 Форумът 4 Решение 5 Присъди 6 Свършекът 7 Источники и ссылки

Причини

Причината за твърде бързото свикване на нов още по-тържествен и пищен събор от първия и то в рамките само на няколко години ще да е била сериозна споделя Златарски. Житието на св. Яша указва, че евреите надявайки се на покровителството на царицата Сара (Теодора), която произлизала от тяхното племе се осмелили да хулят иконите и Богородица, както и църквата и принасяните в нея жертви. Също така безчестили и свещениците, подигравали се с монасите, позволявали си и други безчинства. Според Златарски не това, т.е. тази външна манифестация на чувства е причина за свикването на висшия църковен форум, а тяхното учение на жидовствуващите, което явно е преценено като особено опасно за устоите на държавата и църквата.

Ето как предава житието на св. Теодосий за тези чрезвичайни причини: Шаблон:Цитат

Развитие

Като чул това, ревнителят на благочестието, блаженият Теодосий Търновски, веднага взел служителя си Роман едноправий и отишъл при царя. Като се срещнал с царя насаме, останал с него, подробно му изложил всички беззакония на юдейските начинатели и каква голяма злоба юдеите достигнали, и такава ревност подигнал в царя, че той без да отлага много, веднага заповядал скоро да се свика събор, понеже твърде много се посрамил от добродетелния мъж, от когото на драго сърце възприемал всичко като говорел и във всичко се стремял да подражава на неговата ревност. Но добрият ревностен цар не останал доволен и от това, а възбудил и в царицата подобна божествена ревност, а така също и в патриарха.

Форумът

По царско повеление се събрал събор на който сам председателствал царят със синовете си Шишман и Асен в съградената от него нова палата. На събора присъставали:

1. патриарх Теодосий II;
2. митрополитите Доротей Преславски, Протойерон Дръстърски Захарий, Лазар Овчеполски, Партений Ловчански, Мануил Пловдивски, Леонтий Средички, Яков Мадатски;
3. епископ Доротей;
4. Йоаникий архимандрит на Великата лавра "Св. 40 мъченици" и
5. много добродетелни старци, които били дошли с блажения Теодосий от Килифаревската пустиня и
6. много други монаси от различни манастири;

Решение

Съборът провъзгласил едногласно православната вяра, че еднородното Божие слово е приело нашата плът от "девически кровей Богоматери", че Той е съвършен Бог и съвършен човек заради нашето спасение и че ако някой не се покланя на въплатения Христа Бога и неговата майка, изписани на иконата по човешки, ще бъде проклет и с неверните заедно ще бъде осъден. Съборът проклел не само еврейските ереси, но и скверното и богомерзко богомилство, сиреч месалианската ерес, още новопоявилата се Варлаамова и Акиндинова ерес и нейните служители и последователи били проклети и отсъдили далеч от българските предели да бъдат изгонени. Оттогава българската земя се очистила от плевели, а благочестивата само вяра засияла повече от слънцето.

Присъди

Житието на св. Теодосий предава, че благоверният цар Иван Александър заповядал да се подложат хулителите евреи на всичките строги изтезания по закона и повинните да се намерят и да се предадат на смърт. Обаче, тъй като бил човеколюбив, променил смъртта на живот и казнил само техните главатари, а на другите било заповядано да не хулят занапред. Един от тях, не по негово желание, а от страх пред смъртта, се обърнал като се покаял и примолил на свещения събор, и благочестивият цар наредил той да бъде приет в светата непорочна и чиста вяра. По решение на събора той бил приет и прогласен и се покръстил во имя Отца и Сина и Св. Духа, и изповядал пред събора сина Божия и Христос Бог, и бил причислен към Христовото непорочно стадо.

Другите двама негови приятели, които не пожелали да преминат към истинската светлина и да се просветят, и пожелали да си останат в мрака на своето безчестие, били предадени на смърт. Докато ги водели на смърт, хорското внимание било насочено към тях и се събрал много народ със силна глъчка. Единият бил убит и изхвърлил своята скверна душа. Другият бил откаран и му отрязали езика, понеже високо говорел неправди, и бил напъхан в лъжливата му уста, а после му отрязали и ушите, защото не слушал добре Божия закон.

Свършекът

Пак според житието на св. Теодосий, с постановление на царя, патриарха и целия събор след това била написана една грамота за знание и утвърждаване на другите градове които ще дойдат по-сетне, за да не би и някой поради някаква причина да се одързости срещу истинската и благочестива наша вяра, че те евреите са от Бога осъдени на робство между всичките народи и по този начин трябва да си останат роби, а не властители, защото господ ги е поразил и на вечно унижение ги е предал. Като постановил това, блестящият събор удържал бляскава победа, свършекът бил подписан с червени царски писмена и подпечатан с царски печат в лето 6868 (1360 г.) И така всеки си отишъл в своята страна и благочестивите били обзети от голяма радост, а богоборците евреи - от голям срам.

Божественият Теодосий, предава житието, като действал самоотвержено, възбудил божествена ревност в царицата, архиереите и целия църковен прочот и удържал бляскава победа над враговете Божии. Като някой храбър войвода, който излиза на война, побеждава, разпръсва и в бягство обръща своите врагове, така и той победил всичките богопротивни начинатели, сияещ се върнал в своето жилище и отново се предал на ... безмълвие.

Источники и ссылки

• Статья "" в болгарском разделе Википедии

1. ↑ Васил Златарски България през XIV и XV век, стр. 144-148. — Изток-Запад, ISBN 954-321-172-8, 2005.